 |
1
След приемането на България в Европейския съюз пазарът на висшето образование в страната ни стана привлекателен за младите xopa от Турция, които виждат в това възможност да се сдобият с диплома за висше образование, даваща им възможност за работа в страните членки на Европейекия съюз. Предприемачи от южната ни съседка също правят капиталовложения в България в различни по мащаб предприятия. В своите контакти с българските си колеги и с потребителите някои от тях предпочитат да не използват услугите на преводач, а да контактуват на български език.
С оглед на нарастващия брой на обучаеми от Турция и на интензивните икономииески връзки Учебникът по български език за турци посреща нуждите от диференцирано обучение по български език на тази аудитория. Традиционно чуждестранни студенти от различни страни преминават едногодишен курс на обучение по български език в Департамента за езиково обучение (бивше ИЧС) към СУ „Св. Климент Охридски“. Учебникът по български език за турци би улеснил много работата на колегите от този департамент, защото ще им помогне да създадат по-лесно необходимите езикови познания и говорни умения в бъдещите студенти. Споделям това в качеството си на преподавател, имащ опит и лични впечатления от работата си с турски студенти, някои от които изпитват затруднения да контактуват на български език или да се справят с текстове на български език дори в горните курсове. Без да подценявам труда и усилията на колегите българисти от ДЕО и познавайки психиката на съседите ни да се капсулират и да създават землячески групи в чуждоезикова среда, което опосредства езиковата им практика, мисля, че един учебник по български език, насочен към специфичните нужди и нагласи на турскоговорящите, би оптимизирал значително процеса им на усвояване на българския език Авторката на учебника демонстрира задълбочена теоретична подготовка по родния си език и сериозно теоретично и практическо владеене на турския език, бидейки възпитаничка на Катедрата по турски език. И нещо повече има богат преподавателски опит и емпирични наблюдения върху такъв род обучаеми,
2
което й е дало възможност да ги обобщи в този практически учебник по български език за турци.
Пособието е написано съгласно всички изисквания на един съвременен учебник за преподаване на чужд език, добре структуриран е и предлага постъпателно излагане на материала, богато илюстриран с подходящи примери. Изложени са графичните особености на кирилицата в нейния печатен и ръкописен вариант, особеностите на българската фонетика, които обикновено затрудняват турскоговорящите, като се предлагат фонетични упражнения за усвояване на непривичните фонеми и са посочени позиционните им алофони. Граматичните единици са поднесени достъпно, като повечето от обясненията се правят на турски език, което способства разбирането и усвояването от страна на обучаемите, посочват се в съпоставителен план аналогиите и някои доста съществени различия между двата езика. Всяка въведена граматична единица е подкрепена с разнообразни упражнения — упражнения по определен модел, разкриване на скоби, съставяне на изречения от думи с разместен словоред, попълване на празните места със съответните лексеми и словоформи, граматичен превод и др. Периодично се правят обобщения и преговор на преподадения материал. Предлагат се кратки и адаптирани текстове на български език, атрактивни за младите xopa. Предлагаю се и диалоги, чрез които се цели затвърждаване на моделите и изграждане на говорни умения. Лексиката е поднесена тематично, напр. националности, страни и езици, професии, плодове, зеленчуци, храни и др.
Детайлно и понятно са обяснени специфични езикови категории като род, определеност, членуване на имената, свършен и несвършен вид на глагола и др., които авторката илюстрира с многобройни примери, за които е намерила подходящая превод на турски език.
Като достойнство определям таблиците и схемите, в които след теоретичните обяснения много нагледно са обобщени граматичните единици.
Приложенията с български пословици и някои класически образци от българската литература дават един чудесен финален завършек на учебника, към който има и малък учебен речник с използваната мексика.
Подкрепям издаването на учебника по български език за турци с чудесното заглавие „Български на един дъх“. Както вече споменахме той има своето място на българския книжен пазар, още повече че до този момент няма свой аналог. Той би могъл да подпомогне и усилията на преподавателите от Анкарския университет, в който има специалност Българска филология.
А ceгa ще си позволя някои препоръки към авторката:
Бих препоръчала един кратък предговор на турски език, в който схематично и достъпно в чисто практически план да се направи съпоставителен анализ на типологията на двата езика — български и турски, като се посочи и механизмът на словообразуване и словоизменение на българския език като флективен и този в турския като аглутинативен; да се маркират наличието на префикси, освен познатите на турците суфикси, наличието на предлози, които изпълняват функцията на турските следлози, наличието на род и съответно съгласуване по род и число, определеност, постигана чрез членуване, липса на падежна система, специфичен словоред за разлика от турския и т.н. Като тук е възможно да се посочи славянският произход на българския език и кирилицата, като негов графичен израз.
Бих препоръчала да няма бележки под линия или в най-лошия случай да се ограничат. В познатите ми системи за преподаване на чумди езици такива липсват. Мисля, че мястото на поясненията и допълнителната информация, някои от които много ценни, е по-скоро вътре в текста, като се оформят графично по подходящ начин, напр. да се оградят в каре, да се почернят, да се дадат в друг цвят и шрифт. Например само в бележка под линия е обяснен словоредът на българското изречение, което за мен е неприемливо. Думите, които се дават като лексика отново под линия към някои упражнения, да се оформят като малък речник или ключ след тях.
За предлог препоръчвам термина ënedat, както е посочен в показалеца Hot
речника.
За прабългари препоръчвам Protobulgar.
4
За причастията препоръчвам — Edilgen Eylem Gegmi§ Zaman Ortaci/Sifat- Fiili и Edilgen Eylem §imdiki Zaman Ortaci/Sifat-Fiili, Etken Eylem Цimdiki Zaman Ortaci.......
За вид на глагола tarz, а не tlir.
На стр. 351-352 се говори за причастия, после за деепричастието на — айки/-ейки и накрая отново за причастия. Причастията да се съберат на едно място, след което да дойде деепричастието.
Хубаво е да се посочи, че Условното наклонение съответства на едно от значенията на турското Geni§ Zaman, като се дадат съответните примери и на турски език.
За определено и неопределено пряко допълнение препоръчвам belirli nesne и belirsiz nesne, а tйmlep - за непряко допълнение и обстоятелствено пояснение.
На мене ми убягна механизмът на номерация на бележките под линия. Някъде стигаха двуцифрено число, после пак започваха с 1, 2... Вероятно авторката спазва логика, която за мене остана непонятна.
А сега ще си позволя някои поправки, които са свързани с турската част:
Казва се Yalin durum/hal; Edilgen/ Ettirgen gati/eylem — т.е. не образуват изафет. Но Atasozleй!!!
Синонимът на термина за инфитинив -mastar е eylemlik, не eylem.
Хубаво е да се избегнат грешки като: iyiy}ye — 263 стр., kelimenden — 49 стр., arabj_— стр.81, kullanalir — 269, apiklanabilir, а не agiklayabilir — 350, pogalama — 107, magdanoz — 129, sifat kurulucu — sifat tйreten - 152, hakkinda — 38, Edilgen kip — 304 — такова понятие няма; не може О опа begenir - 192, ve baglaci ile kari§mamak.... — 193, ken ekili — 352, hissederseniz — 152, Vurgu ....., ustйne du§er - 135.
Има проблеми с терминологията на турски език. За минало свършено време веднъж е даден терминът Taniklik edilen......, който звучи абсурдно
— 292 и после Gërйlen gepmi§ zaman — 324. Hikaye Bileqik Zamani за минало
предварително време не е експлицитно, защото Hikaye Bile§ik Zamani е и - acakti, -rdi, -yordu! По-удачно е Gfirйlen ve Gorйlmeyen/Ogrenilen Gepmi§ Zaman Hikayesi — mi§ti/-diydi; вместо Gepmiqte Geleeek Zaman - Gelecek Zaman Hikayesi .
Единственото деепричастие в българския език правилно се посочва, че отговаря на въпроса как, но съответствието му на турски език не е —ken ulaci/zarf-fiili, а това на —(y)arak/-(y)erek!!! Превеждаме по-скоро с като: като наблюдаваше, като слушаше, без да/като не можеше да повярва на очите си...
В еъдържанието всяка самостойна дума от заглавията на текстовете на турски език трябва да е с главна буква: Bulgaristan'in Baqkentleri.
На 341 стр. следва да се направи корекция в таблицата за глаголите
На 224 стр. са подменени термините в турски език за звучни и беззвучни съгласни: звучни — tonlu (yumu§ak) и беззвучни tonsuz (sert).
Моля да се обърне внимание и на някои печатни грешки на български език.
Изготвил: Жана Желязкова
Гл.ас. в катедра „Тюркология и алтаистика“ СУ „Св. Климент Охридски“